78 години от рождението на Джон Бонъм – легендата зад ритъма на Led Zeppelin

„Най-изключителният и оригинален барабанист на своето време, популярността и влиянието на Джон Бонъм продължават да отекват в света на музиката и извън нея и до днес.“

Това пише върху тежащата 2,5 тона бронзова статуя на площад Мерсиан, Редич, родния град на Джон Бонъм, който е роден на 31 май 1948 г. и започва да свири на барабани на едва петгодишна възраст, пише dir.bg.

Джон Бонъм, можем да кажем, е гръмотевичният скелет на звука на една от най-легендарните рок групи на всички времена Led Zeppelin.

Барабаните на Бонъм замлъкват шеметния си устрем, когато той е намерен мъртъв на 25 септември 1980 г., което на практика прекратява живота на групата.

Барабанистът изпива приблизително 40 шота водка през деня и нощта преди репетициите за предстоящото турне на групата в Северна Америка, което е обявено две седмици по-рано и трябва да започне месец по-късно.

Легнал малко след полунощ в къщата на китариста Джими Пейдж в Уиндзор, Южна Англия, Бонъм е намерен безжизнен на следващия следобед от звукорежисьора Бенджи Лефевър и басиста Джон Пол Джоунс.

„Беше като „Нека се качим и видим как е Бонзо“, споделя Джоунс. „Опитахме се да го събудим…беше ужасно. Тогава трябваше да кажа и на другите…Трябваше да съобщя новината на Джими и Робърт (Plant).“

Полицията пристига в резиденцията на Пейдж и отхвърля всякакви подозрителни обстоятелства – това е просто нещастен случай.

По-късно следователят ще издаде присъда за разследване, в която пише, че смъртта е случайна, причинена от прекомерна „консумация на алкохол“.

Загубата на Бонъм е монументална за целостта на това, което всъщност е Led Zeppelin като дух.

32-годишният барабанист е неразделна част от звука на групата още от първия ден; той е човекът, който „държи“ целостта на ритъма. Той е скелета на това, което днес познаваме като Led Zeppelin.

Чуйте взривящата атака на Бонъм в „Achilles Last Stand“, почти фънки-груув усещането в „Trampled Underfoot“ или ударния rock“n“roll в „South Bound Suarez“.

„Смъртта на Джон Бонъм…приносът на Джон Бонъм в първия албум „Good Times Bad Times“ променя мисленето за барабаните само за една нощ“, казва Пейдж през 2015.

„Това се случва още през 1968 г. А ние говорим за 1980 г. Това са 12 години, в които Джон Бонъм се отличава с музикалния си принос в барабаните. Оценен е от целия свят, че променя изцяло звука на барабана, завинаги.“

По-късно Пейдж казва, че смъртта на Бонъм е „огромна загуба за всички. Всички бяха докоснати от музиката на Джон Бонъм.“

Барабанистът със сигурност е повлиял на много музиканти, както минали, така и настоящи. Всеки, който е посегнал към палките, е погледнал към човека, наричан някога „Звярът“, за да му подскаже как да изведе толкова сложен, уникален и ритмичен музикантски ход.

„Той беше майсторът на груува“, казва за Бонъм барабанистът на Black Sabbath Бил Уорд.

„Той написа библията нa барабаните в рока. За да се научи основата, която може да доведе един барабанист до това да влезе навътре в рока и метъла, той трябва да слуша Джон Бонъм. Той е институцията.“

Не е изненадващо, когато останалите членове се събират с мениджъра си Питър Грант няколко седмици след смъртта му в лондонския хотел Savoy и е взето единодушното решение, че Led Zeppelin вече не може да „бъде“ след смъртта на Бонъм.

Изявлението на групата гласи:

„Искаме да е ясно, че загубата на нашия скъп приятел и дълбокото уважение, което изпитваме към неговото семейство, заедно с дълбокото чувство на неразделна хармония, ни накараха да решим, че не можем да продължим така, както преди.“

„Никога не може да е същото“, казва Грант през 1990 г.

„Тези четиримата – те бяха Led Zeppelin.

Музиката и умът на Led Zeppelin бяха тези четирима души. Когато тези четирима момчета бяха заедно на сцената… и правеха своята магия. Ясно е, че никога не може да бъде същото се видя от прословутия Live Aid.“

Грант има предвид катастрофата, каквато е според него първото събиране на групата на благотворителното събитие през 1985 г., проведено в Лондон и Филаделфия. Там именно, във Филаделфия, към Пейдж, Плант и Джоунс ще се присъединят двама барабанисти, които да компенсират отсъствието на Бонъм: Фил Колинс и Тони Томпсън.

В следващите еднократни събирания на групата участва синът на Бонъм – Джейсън, който има добре известни енциклопедични познания за техниката на свирене на баща си. За последен път групата споделя сцената в O2 Arena през декември 2007 г. за концерта Ahmet Ertegun Tribute.