Цветелина Пенкова пред ФАКТИ: Не бива и няма да се откажем от АЕЦ „Белене“ и ЕС ни подкрепя в това

Продължение…

– 25% се превръща в любимо число на Доналд Тръмп. Ще стигнат ли санкциите на САЩ и до ЕС. Какво прави ЕС като отговор?
– В контекста на глобалната търговия и геополитическите напрежения Европейският съюз е изправен пред предизвикателства, свързани с търговските политики на САЩ. Предполагаемото налагане на мита от САЩ върху определени европейски стоки може да има значителни последици. ЕС разработва стратегии за защита на своите икономически интереси, включително чрез дипломатически преговори и, при необходимост, въвеждане на реципрочни мерки. Нека обаче не отваряме тази врата. Целта е да се постигне балансиран и справедлив търговски обмен, който да защитава интересите на европейските производители и потребители. Европейският съюз е непреодолим фактор на световната икономическа сцена. Смятам, че Доналд Тръмп вярва, че може да преговаря по отделно с всяка страна и така да има предимството на по-големия, но ще се наложи да разбере, че в ЕС търговската политика е обща и обединява всички държави. Това дава доста по-добра позиция на ЕС да преговаря и отстоява своите интереси.

За момента тези мита се използват по-скоро като средство, което да накара САЩ и ЕС да разгледат търговските си взаимоотношения.

Все още не знаем дали те ще бъдат наложени от страна на САЩ, но ЕС вече подготви актуализация на списъка с американски стоки, на които може да наложи реципрочни тарифи. Основният залог, върху който в момента САЩ се фокусира чрез заплахата от налагане на тези мита, са цифровите регулации, наложени от ЕС, на всички дигитални компании, които оперират в нашия пазар. Ако се стигне до истинска търговска война, ЕС може да наложи и данък на дигиталните платформи, които работят на нашия пазар и генерират печалби тук, но не плащат данък върху приходите си тук.
Припомням, че при предишни подобни действия през 2018 г., ЕС наложи мита на стойност 2,8 милиарда евро върху американски стоки като бърбън и мотоциклети „Harley-Davidson“.

Сега, след изтичането на споразумението между Европейската комисия и администрацията на Джо Байдън, тези “мерки“ могат да бъдат възобновени автоматично на 1 април, освен ако не бъдат предприети други действия.

Всеки отговор, разбира се, трябва да бъде пропорционален и Комисията ще трябва да предостави доказателства за щети за индустриите на ЕС. Освен това ще е необходимо одобрение от най-малко 15 от 27-те страни членки и би отнело време. Обсъждат се ограничения върху американския сектор на услугите, включително големите технологични компании. Отговорът на Съюза би включвал и отнемане на защитата на интелектуалната собственост или ограничаване на търговската ѝ експлоатация, например чрез забрана за сваляне на софтуер или стрийминг услуги. Но, отново казвам, надявам се да се намерят разумни решения, а не да се стига до търговска война, която ще бъде в ущърб и на двете страни.

– България е ключов енергиен производител в региона, но продаваме реакторите за АЕЦ „Белене“ на Украйна… Как гледате на това?
– Казвала съм го многократно. Бъдещето на АЕЦ „Белене“ е ключово за енергийната сигурност на България, региона и континента като цяло. Този проект е стратегическа необходимост и е от ключове значение, защото част от оборудването е вече закупено и себестойността на завършения проект ще е значително по-евтино и ще ни направи много конкурентоспособни спрямо нашите съседи. Не бива и няма да се откажем от АЕЦ „Белене“ и ЕС ни подкрепя в това. Завършването му ще утвърди България като лидер в ядрената енергетика не само на Балканите, но и в Европа. Вярвам, че проектът АЕЦ „Белене“ трябва да бъде завършен с национална и европейска подкрепа, тъй като той е ключът към стабилност, енергийна независимост и нови икономически възможности. Успешното реализиране на проекта ще осигури ниски цени на електроенергията за българските домакинства и индустрия, ще създаде нови работни места и ще стимулира икономическия растеж.

Темата с продажбата на оборудването е сериозна разделителна линия.

Все още има много неясноти. Евентуалната продажба на оборудването е стратегическа грешка и в разрез с националните интереси на страната ни. Дори на европейско ниво е непонятно. В Европа се планират над 15 нови реактора в следващите 12-15 г. Докато в Европа се инвестира в ядрена енергетика, ние „продаваме“ оборудване на безценица. Това не е рентабилно дори в контекста на пазарните отношения.

Стратегическо оборудване не се продава на цена под пазарната.

В ситуация, в която пазарът и търсенето се пренасища с нови проекти, ние заявяваме, че искаме да продадем ключов ресурс, който би гарантирал енергийната ни сигурност, независимост и достъпна цена на електроенергията. България има технология и оборудване, закупено на цени от миналото десетилетие. Очаква се цената на подобно оборудване да се повишава сериозно в следващите години, заради невъзможността подобно да се произведе достатъчно бързо и да се задоволи увеличеното търсене. Дори в Брюксел има недоумение защо при наличието на готова инфраструктура за АЕЦ „Белене“ и налично оборудване, ние не се възползваме и не завършваме проекта. Няма друга държава в света, която да има готова и лицензирана ядрена площадка, и да не я използва. Нека по-скоро говорим за съвместното участие на европейски технологии и експерти, а не толкова за „продажба на оборудване“. Франция вече предложи помощ в посока възраждане на централата още в рамките на 2023 г. и 2024 г.

– Друг важен аспект, когато се говори за енергетика, е развитието на газопреносната мрежа. Какво се планира на ниво ЕС?
– Европейският съюз осъзнава критичната роля на газопреносната инфраструктура за енергийната сигурност и интеграция на енергийния пазар. През март 2025 г. се предвижда нов кръг от съвместни покупки на газ, обхващащ доставки за следващите пет години. Тази инициатива има за цел да намали зависимостта от конкретни доставчици и да осигури по-добри условия за държавите членки чрез колективно договаряне. Започват да се чуват гласове за желание да се постави условие, че целият ЕС не трябва да получава повече от 1/3 от доставките си на природен газ за една година от един доставчик. Аргументът е, че така ще се осигури истинска диверсификация от няколко източника, а няма просто да заминем зависимост от един голям доставчик с друг. Тепърва ще следя дали тази инициатива ще набира популярност сред европейските институции. Инвестициите за разширяване и модернизация на газопреносната мрежа ще позволят по-ефективно използване на съществуващите ресурси и интеграция на възобновяеми източници на енергия. България, със своето стратегическо географско положение, има потенциала да се превърне в ключов транзитен хъб за газ в Европа, което ще укрепи енергийната ни сигурност и ще допринесе за диверсификацията на енергийните доставки в региона.

За сътрудничество по темата за транзита на газ можем да търсим Азербайджан.

През ноември миналата година, по време на посещението ми на глобалната конференция на ООН за климата COP29, проведох срещи с народни представители от азерския парламент и със заместник-министъра на енергетиката. Обсъдихме, че инфраструктурата за природен газ изисква сериозни инвестиции и дългосрочни ангажименти. Ако не сключваме дългосрочни договорни, няма гаранции за инвестициите. Търсенето на газ ще продължи да съществува, но са необходими стабилни връзки, които да гарантират инвестициите в инфраструктурата. Азербайджан е един от най-надеждните партньори и доставчици както за ЕС, така и за България. От тяхна страна има разбиране, че газът е преходен източник на енергия, но този преход ще продължи поне 20 години. Необходима е гаранция за разширяване на производството и инфраструктурата.

Азербайджан разглежда България като един от най-важните си стратегически партньори в ЕС и разчита на нашата лидерска роля в тези процеси.

Предвидимостта е ключова за дългосрочните стратегически енергийни партньори. Като транзитен енергиен хъб, свързващ Европа с ресурси от Азербайджан, Турция и Гърция, България може да подпомогне за покриване на енергийните нужди на континента. Допълнителен стимул биха били и значителните икономически ползи за страната ни чрез транзитни такси и инвестиции в инфраструктура, защото именно приходите от тези транзитни такси могат да се използват за социални програми, подпомагащи домакинствата, които в момента плащат непосилни сметки за ток, а също и за модернизиране на електропреносната мрежа. Най-общо казано чрез стратегически инвестиции и партньорства можем да гарантираме стабилно и проспериращо енергийно бъдеще за нашите граждани и индустрии.