Георги Вулджев: От властта сега се искат смели, а не плахи идеи! И действие с размах!

В четвъртък е първото заседание на 52-то Народно събрание. Първото от 38-то Народно събрание насам, в което дадена политическа сила ще има самостоятелно мнозинство.

Това е историческа рядкост, признак на гласувано огромно доверие от страна на българския народ. Това коментира във „Фейсбук“ Георги Вулджев.

Когато дадено управление има самостоятелно парламентарно мнозинство то де факто разполага с максималната възможна власт и съответно максималната възможна отговорност. Породена от максималната възможна легитимност. Това е значението на „небесния мандат“, за който говоря в есето ми от миналата седмица. Уви, тази фраза стана дъвка в устите на много хора, които са твърде невежи и твърде арогантни.

Немислимо е да допуснем да бъде профукана възможността, която българският народ предоставя на новата власт. Възможност за фундаментални и мащабни реформи. Толкова фундаментални и толкова мащабни, че биха могли по своеобразен начин да „преосноват“ българската държава.

Гласуваното огромно доверие на „Прогресивна България“ и нейният лидер и бъдещ премиер Румен Радев, ги обременява с именно такава отговорност. В есето ми вече описах някои от (според мен) важните посоки за реформи. Резюмирам и тук:

1. Необходима е цялостна икономическа трансформация. За да премине към следващото ниво на развитие, България трябва да спре да води икономически политики, които облагодетелстват дейности с ниска добавена стойност и които зависят от ниски заплати. Необходимо е пълно прекратяване на зависимостта от евтин труд и преход към икономика в висока добавена стойност, базирана на високи технологии, роботизация и иновации.

2. Балансиране на бюджета и реформа на администрацията. Драстично съкращаване на държавните разходи и свиване на бюрокрацията наполовина чрез използване на изкуствен интелект – самият екип на „Прогресивна България“ говореше за съществена интеграция на изкуствен интелект в държавния сектор. Но решението да се съкращават държавни служители, особено в най-раздутите ведомства (като МВР), е на първо място и трябва да бъде взето експлицитно.

3. Преосноваване на социалната система с цел адресиране на демографската криза. С оглед много бързото застаряване на населението е небоходимо преориентиране на социалната държава от прекомерния фокус върху възрастното население към приоритетна подкрепа за младите семейства и децата. Мисля, че всички ще се съгласят, че най-голямото социално благо са децата. Какъв е смисълът от „социална държава“, която не работи приоритетно за подсигуряването именно на това?

4. Реформа в енергетика с цел осигуряване на енергийно изобилие. Нужни са сериозни инвестиции в надеждни и сравнително чисти енергийни източници (ядрена енергетика особено) и подобрена енергийна инфраструктура (вкл. за съхранение на енергия). Нови технологии като ИИ и електрическите автомобили показват, че бъдещето е в повече, а не по-малко консумация на електроенергия. За да стане високотехнологична икономика България не може да си позволи да страда от толкова високи и нестабилни цени на електроенергията докато става и все по-зависима от внос.

5. Агро политиките трябва да се реформират в посока стимулиране на по-голямо и окрупнено производство с цел постигане на самодостатъчност по отношение на основни хранителни стоки. По отношение на проблемите с цените биха били полезни и реформи що се касае работата на регулаторите или поне задълбочаване на аналитичната им експертиза чрез изготвянето на по-редовни и по-задълбочени секторни анализи.

6. Съдебна реформа и борба с олигархията. Тук не съм експерт, но мисля за всички е очевидна необходимостта от съдебна реформа и окончателно отстраняване на фигури като Делян Пеевски от публичния живот в България.

Този списък въобще не нито достатъчно изчерпателен, нито достатъчно задълбочен и конкретен. Но в общи линии очертава правилната посока на действие на новата власт. От власт с исторически мандат трябва да очакваме исторически реформи. От властта сега се искат смели, а не плахи идеи! И действие с размах!

В противен случай се прахосва възможност за истинско държавническо действие, която се появява само веднъж на няколко десетилетия. Нека не допускаме това.