Иван Анчев пред ФАКТИ: „Златните времена“ за САЩ са само в главата на президента Тръмп

САЩ, Европа, Украйна… Пред какви предизвикателства сме изправени, след като виждаме един доста агресивен Доналд Тръмп. Пред ФАКТИ говори Иван Анчев – съпредседател на Атлантическия съвет на България, експерт по международна сигурност.

– Г-н Анчев, така ли започват „златните времена“ за САЩ при Доналд Тръмп – мита, заплахи, действия от позиция на силата?
– „Златните времена“ за САЩ сега-засега са само в главата на президента Тръмп. За такива „Златни времена“ може да се говори само от позиция на историята и на изминал четиригодишен негов президентски мандат. Към момента това са единствено послания към публиката, които до голяма степен светят със светлината на предизборни послания.

Действието от позиция на силата явно е любим похват на президента Тръмп, но аз исках да видя подобно действие спрямо Москва, а не спрямо десетилетните най-близки съюзници на Съединените щати – европейските държави и Канада.

По отношение на митата – ще бъда максимално обран, защото не съм икономист, респ. не мога да дам експертен отговор. Но казано накратко, считам, че ако увеличиш нещо с 25 % мито, то крайният потребител просто ще плаща с 25 % повече. Но пак казвам – не съм икономист и поради това не бих искал да се задълбочавам в темата за митата и тарифите.

– Голямата тема, която се случва сега, са разговорите за прекратяването на войната в Украйна. Тръмп иска мир и подземните богатства на Украйна. Как ще стане това?
– Аз бях много обнадежден, че президентът Тръмп ще търси „мир чрез сила“ – една словесна конструкция, която се появи в периода след неговото преизбиране и преди встъпването му в длъжност. Тогава считах, че той ще тръгне по стъпките на президента Рейгън и ще докара Русия окончателно до ръба на пропастта, където социално-икономически тя и без друго се намираше, за да я принуди да седне да преговаря с Украйна и САЩ зад нея (зад Украйна). Тогава президентът Тръмп щеше да има цялото морално право да претендира за видимо американско участие в следвоенното възстановяване на Украйна. Нещо повече – щеше да има пълното право да претендира да застане редом до Роналд Рейгън, с всички полагащи му се почести от нейно величество Историята. Уви, президентът Тръмп избра различен подход, коренно различен от този за който говоря по-горе. Да видим докъде ще ни доведе, при все, че съм силно песимистичен в крайния и честен резултат от подобна стратегия.

– Доналд Тръмп първо разговаря с руския президент Владимир Путин, после с украинския президент Володимир Зеленски. И САЩ някак намали напрежението върху Русия. Какво се случи, какво се цели с това?
– Нямам идея какво се цели с това. Защо първо трябваше да се разговаря с Путин? Това даде лош знак и окуражи Путин и неговия антураж, че изолацията е свършила. И тя наистина свърши по един злощастен начин, но благодарение на Доналд Тръмп.

Кой печели от всичко това – само и единствено Путин и неговото обкръжение.

Подобно действие даде много аргументи и на пропутинските сили в Европа и в частност в България. Тоест, налице е едно действие от страна на президента Тръмп, което не може да бъде обяснено с нашите морално-етични маркери и парадигми. Ако има някаква причина за подобно действие, тя е ясна само в главата на Тръмп. Не казвам „и неговите съветници“, защото не съм сигурен, че има съветник, който може да промени посоката, в която е решил, че трябва да върви „миротвореца“ Тръмп по отношение на войната в Украйна. По-скоро сме свидетели на поведенчески модел от типа „да не дразним шефа и да правим това, което той би поискал“. Говоря конкретно за съветническия апарат на Тръмп в Белия дом.

– Вицепрезидентът на САЩ Джей ди Ванс първо хвърли Европа в смут с изказването си на конференцията в Мюнхен. Какво трябва да запомни Европа от тази реч?
– Тази реч ще се помни и анализира дълго.

Тя не е спонтанно виждане на някой текстописец, чийто идеи са се харесали на младия (като години) и неопитен в международните отношения вицепрезидент на САЩ.

Тази реч е преднамерена и целенасочена, така че да направи заявки, да очертае рамки и да даде ясен знак за вижданията на тези, които са писали речта. Нямам предвид конкретния автор или автори, като текстописци, а идеолозите, стоящи зад тази реч. Кои са те, ще попитате? Сега-засега изграждам някаква теза, но ще се въздържа да я споделя, защото все още може да прозвучи като конспиративна теория – нещо, на което аз не съм почитател. Трябва да се борави само с факти и доказателства.
Но да се върнем на втората част от въпроса ви – Европа трябва да запомни, тя вече е разбрала, но трябва да запомни за дълго време напред, че трябва да се научи да разчита само на себе си. Свършиха безметежните времена, в които Европа експортираше култура и обаяние, а внасяше и се радваше на сигурност, гарантира отвъд Атлантика.

– След това Ванс и президентът Тръмп имаха среща в Овалния кабинет със Зеленски, на която трябваше да се подпише споразумението за достъп на САЩ до подземните богатства на Украйна, но това не се случи, защото украинският президент си тръгна. Разговор от позиция на силата ли бе това?
– Според мен всички ние станахме свидетели на нещо, което не се беше случвало публично – пред камерите и микрофоните, никога досега. Може би се е случвало някъде, някога, при затворени врати, но не и по телевизията, в директно излъчване. Явно е, че беше предварително търсен ефектът на силата да се види „кой командва тук“, но от това, уви, не спечели никой. Говоря в международен план. Сигурен съм, че във вътрешнополитически за Америка план милиони американци са казали: „Ха, така, браво на нашия президент!“
Но в международен план, за всички демократично мислещи хора, тази сцена нанесе много тежък репутационен удар на Съединените щати. И това е видно от реакциите на нашите сънародници в коментарите на страницата на американското посолство в София под няколко техни публикации. Има, разбира се, и американци, които не са съгласни с тази сцена и с това поведение, а тези хора ясно го показаха това на вицепрезидента Ванс по време на неговия ски уикенд в щата Върмонт. Това стана няколко дни след срещата в Овалния кабинет.

– След това последва спиране на доставките на оръжие за Украйна, а отговорът на Зеленски бе, че е готов да подпише споразумението, когато САЩ кажат. Що за дипломация е това?
– Не мога да дам точно определение каква дипломация е това, защото не виждам някакъв конкретен и дълбок дипломатически мотив за подобно действие. Не са налице някакви преговори да речем, за да се защити подобно действие с желание да се покаже готовност или добри намерения.

По-скоро това спиране е по нареждане на президента на САЩ и е израз на неговото разбиране за „правене на сделка“.

Но това със „сделките“ се превръща постепенно в такава нелепица, че Доналд Тръмп в крайна сметка рискува да остане в историята именно с това определение – „сделка“. Вие представяте ли си Джими Картър да каже на Менахем Бегин и Ануар Саддат (Кемпдейвидското споразумение) „Взимаш ли тази сделка, или не?“. Или Рейгън на Горбачов? Или Буш-баща на Саддам Хусейн? „Взимаш ли сделката, или не?“ Световната система за сигурност не е бакалия, в която се продават държави и народи на килограм. Купуваш/продаваш. Световната система за сигурност има за цел да гарантира мира и цивилизационното развитие, пазейки свободата и просперитета на по-малките държави и народи, но при спазването на общите демократични принципи. Това не е игра от типа „Сделка или не?“.

– След мюнхенската конференция в Европа се проведоха няколко срещи на тема „Украйна“, но България не бе сред поканените страни. Как да гледаме на това?
– Как да бъде поканена България, след като има президент, който говори с опорките на Москва, който не знае чий е Крим и който непрекъснато призовава да се спре войната при условия изгодни само и единствено за Русия? Как да бъде поканена България, след като в седем партийния български парламент четири от партиите са с проруски виждания и по същество са Пета колона на Русия в България? Самата водеща партия се гърчи между Тръмп и Европа, ама преди три години и половина е изградила Турски поток през България и е дала по този начин възможност на Путин да заобиколи Украйна и да започне войната там през 2022 г. Как да ни поканят, като нашите политици сами започнаха да декларират на висок глас, че няма да изпращаме войски в Украйна, без никой да е искал това нещо от нас? С две думи – България е от тези „съюзници“, за които не е много сигурно как ще реагират, ако се наложи. За това – защо трябва да ги каним на дипломатическата маса?

– Премиерът Росен Желязков изразява подкрепата си към Украйна, но не звучи категорично. Къде е България в цялата тази нова обстановка в Европа?
– Премиерът Желязков заслужава уважение за това, което прави към момента. След злополучната среща в петък в Белия дом той пръв, макар и в социалната платформа „Х“, изрази твърда подкрепа за Украйна. Също така, преди два дни свика Съвета по сигурността при МС, отново по тази тема. Само да припомним, че Румен Радев свика КСНС по темата с вейповете, вместо по темата за Украйна. Вейповете са важна тема, но не са най-важната пред България в този момент, не е тема за КСНС.
България в момента прилича на кораб, но без капитан и кормчия, с един разпасан екипаж – визирам политическата класа – в който разпасан екипаж всеки вдига или спуска някакво платно на кораба, в резултат на което корабът се люшка на всички страни и се лута без посока. Слава Богу, наблизо все още няма опасно приближаващ бряг, но ако такъв се появи –

корабът България ще корабокрушира жестоко.

Защото офицерският състав (политическото лидерство) отдавна е абдикирало или е заключено в трюма, а на палубата (в Парламента) са останали най-пияните и разхайтени моряци, които правят всичко останало, но не и това, което е добре за кораба България и пасажерите в него. Извинете ме за тази морско-корабна препратка, но ми се вижда добра като визуализация на България в бурното море и бурните времена, в които навлизаме. Предстоят жестоки бури и ние трябва да се подготвим за тях.

––––––––––––––––––-
Иван Анчев е съпредседател на Атлантическия съвет на България. Експерт по международна сигурност, с няколко дипломатически мандата в Съединените щати, последният от които (2016 – 2020 г.), като генерален консул на България в Чикаго.