Росен Цветков пред ФАКТИ: Трябва ли ни мораториум за изграждане на големи възобновяеми енергийни централи?

След като Европейската комисия ще ревизира напълно плановете си за „Зелената сделка“, темата енергетика в ЕС става все по-актуална. Ядрена енергетика, възобновяема енергия, въглища… Темата пред ФАКТИ коментира д-р инж. Росен Цветков, експерт по енергетика и бивш зам.-областен управител на Габрово (2017-2021).

– Г-н Цветков, какви са предизвикателствата пред сектор енергетика и на ниво ЕС,и на ниво България?
– Темата е голяма, но какво е характерно за България. У нас ставаме свидетели на безпрецедентно за последните години усвояване на плодородни земи първа и втора категория за поставянето на фотоволтаични панели и вятърни генератори. Тук може да имаме основателни предположения, че става въпрос за злоупотреби и за включване на огромни мощности в енергийната ни система. Проблемите идват един път от лобисткото унищожаване на плодородни земи първа и втора категория, а от друга страна в присъединяването на огромни не балансирани мощности към енергийната ни система.

– Какви са рисковете при продължаващо нарастване на дела на ВЕИ в енергийния микс?
– Рисковете се коренят в това, че превръщаме цели землища в общините в уж „зелени“ производства на електрическа енергия, а жертваме изключително плодородна земя. Към момента инсталираните възобновяеми източници на енергия са над 4500 мегавата, което е над двойно като мощности на двата блока в АЕЦ „Козлодуй“. Методите за добив на енергия от слънцето имат своето място, когато са разположените там, където се произвежда енергията, а имено в градовете върху равните покриви, например.

– Какви биха могли да са мерките за регулиране на това?
– Смятам, че трябва да се направи мораториум за спиране на изграждането на големи ВЕИ централи, докато в парламента не преразгледат настоящата законодателна база и не направят така, че да се толерира изграждането на малки централи до 30 KW. В противен случай ставаме свидетели на още от същото – въвеждане в експлоатация на все по-големи централи, облагодетелстващи тесен кръг от хора близки до определени политици.

– Каква част от електроенергията, която се добива през деня, успява да се използва?
– Използваме под половината от инсталираната мощност на ВЕИ централите дори в слънчев ден, защото това свръх предлагане на енергия би натоварило енергийната ни система и затова те биват спирани/изключвани от мрежата. Проблема е, че няма как да се разчита само на ВЕИ и затова подвърховия режим на работа на мрежата се осигурява от ТЕЦ и АЕЦ, а потребителите плащаме цената за този „щедър“ ВЕИ микс.

– Все повече големи и енергоемки предприятия инвестираха в това да си направят собствени фотоволтаични централи. Каква опция е това за бизнеса? Колко е рентабилно…
– За бизнеса е доста подходяща такава инвестиция, защото ползва собствен източник, поставен на равен покрив или в двора на предприятието. Такава инвестицията би имала възвращаемост за 7-8 години. Рентабилноста идва от там, че нямаме всички тези преносни среди от ниско на високо напрежение и обратно.

– Оказва се, че през зимния период електроенергията в Швеция, например, е много евтина, но не може да стигне до България, до Източна Европа. Изостава ли ЕС в своята енергийна свързаност…
– Швеция си е написала домашното както и всички скандинавски страни те разчитат на природните си дадености, а имено на водни ресурси. Като подвърхова производставена мощност използват АЕЦ. ЕС не само изостава в свързаноста си, а затъва все повече в енергийна бедност, а, както знаем, енергията е всичко и е пряко свързана с качество на живот. В последните години броят на домакинствата в България, които са енергийно бедни и немогат да си осигурят топлинен конфорт през зимата, нараства сремглаво.

– През 2024 година отложихме либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители, но юни месец 2025-а наближава, а никой не говори за това. Готови ли сме в България и домакинствата да излязат на свободния пазар, или пак ще отлагаме…
– Смятам, че кампанията е вяла и хората нямат достатъч но информация какво ще се случи. Също така голяма част от домакинствата – над 40%, могат да бъдат категоризирани като енергийно бедни в случай на нарастване на цените на тока за крайния потребител. Държавата е загубила битката с енергоразпределителните дружества и съвсем скоро ще берем горчивите плодовете от годините на неглижиране на сектора.